Наградите намаляват мотивацията?!
- Radostina Dancheva
- 22.04
- време за четене: 2 мин.
Попадна ми изследване на Stanford University, което ме накара да се замисля.
В него се проследява нещо съвсем конкретно – как наградите влияят върху поведението на учениците. Не в теория, а в реална училищна среда, с хиляди участници.
Резултатът не е това, което очакваме.
Когато наградите са предварително обявени, те не подобряват поведението.
Когато са изненадващи, то дори се влошава след това.
А когато наградите спрат – поведението спада още повече.
С други думи – наградите не просто не помагат. Понякога пречат.
Изследването дава и едно обяснение, което е много важно. Наградите изпращат скрити сигнали.
Когато обявим награда, сякаш казваме: „Това не е нещо, което се очаква по принцип.“
А когато дадем награда след това, детето може да си каже: „Вече направих достатъчно.“
И причината се променя.
Започваме да правим нещо не защото има смисъл, а защото има награда.
В училище това се случва всеки ден. Само че не го наричаме „награда“ - наричаме го оценка.
Оценката не е просто измерване.Тя е най-честата награда – и най-честото наказание – в училище.
Шестица → Браво!
Двойка → не си достатъчно добър.
И постепенно въпросът се променя:
Не „разбрах ли?“, а „Каква оценка ще получа?“
И когато това стане водещият въпрос, ученето вече е сменило целта си.
Има и друг начин.
Такъв, в който детето знае какво се очаква от него не като оценка, а като действие. Начин, който има ясни критерии – как изглежда добрата работа, а обратната връзка не казва „колко си“, а „къде си и накъде вървиш“.
Тогава детето не чака оценката, за да разбере дали се справя. То вижда как да стане по-добро. И започва да работи заради самия процес.
Но има една група деца, за които това се усеща най-силно и е най-пагубно...
Децата в силно академични училища.
Те влизат с любопитство. С интерес. С талант. С желание да разберат.
И постепенно започват да изчисляват...
Колко точки дава това? Къде съм в статистиката на Школо? Ще повлияе ли на успеха?
И нещо се променя... Не защото не могат. А защото вече не им носи същото удоволствие. И това е тъжната част.
В другата крайност идват сертификатите.
Сертификати за участие. Грамоти за включване. Награди, които уж трябва да мотивират.
Но всъщност изпращат един тих сигнал: Важно е да получиш нещо...
Дори когато няма ясно постижение. Дори когато усилието не е променило нищо.
Проблемът не е в наградите сами по себе си.
Проблемът е, когато те станат причината да правим нещо.
Тогава ученето спира да бъде процес. И се превръща в размяна.
И ако искаме деца, които мислят, търсят и създават, въпросът не е дали да има оценяване.
А:
Какво всъщност оценяваме?
Защо децата учат?
Защото когато ученето стане размяна, мотивацията винаги ще има цена.
Автор: Радостина Данчева
Специалист по разработване на учебни програми, обучител на учители и създател на Идея Бокс.
Научи повече за моя професионален път →
Коментари