All Posts

Диференциацията често се представя като нещо, което трябва да правим всичко, навсякъде и едновременно .Различни задачи, различни материали, различни инструкции – за всяко дете, във всеки час. Това не е нито реалистично, нито необходимо. В реалната класна стая диференциацията най-често има три различни лица , които се появяват в различни моменти на урока : диференциация според стиловете на учене диференциация чрез подкрепа диференциация чрез предизвикателство 1. Диференциация

Преди да се запитаме как са децата, има един по-тих, но много важен въпрос: Как сме ние, учителите? И ние се връщаме след ваканцията с много мисли, с планове, с очаквания – и понякога с умора. Влизаме в класната стая с желанието всичко да тръгне „както трябва“, но тялото и сърцето ни още не са съвсем там. А децата го усещат. Те улавят напрежението, бързането, колебанието – също толкова лесно, колкото улавят спокойствието и усмивката. Затова първата грижа в първите дни не е уч

Напоследък социално-емоционалното образование се споменава все по-често. Понякога с искрен интерес, понякога като модерна дума, понякога като „нещо, което и ние трябва да имаме“. И точно това ме кара да пиша този текст. Защото за мен СЕО не е термин. То е отговорност. Какво е СЕО за мен: Социално-емоционалното образование е начинът, по който едно училище се грижи за човека , не само за ученика. То е цялостна, последователна училищна програма, която помага на децата да разбера

Интердисциплинарното учене често се възприема като нещо „подходящо за малките“. Игриво. Интегрирано. Лесно за управление, преди да започнат „сериозните предмети“. Но тази представа е несправедлива към учениците. Всички учащи – независимо от възрастта – заслужават възможността да изследват значима част от света през различни гледни точки. Не защото е по-лесно, а защото е по-близо до начина, по който знанието реално функционира. Невидимият товар, който децата носят Представи си

Целта на улока е повече от едно изречение в началото на часа. Когато я формулираме като въпрос , а не като твърдение, се случва нещо важно: учениците не стават любопитни. „Можем ли да обясним…?“ „Как разбираме…?“ „Какво ще стане, ако…?“ Въпросът кани към мислене. Твърдението е просто още една инструкция в дългия списък, който децата чуват всеки ден. Когато добавим и ясен план на урока — споделен открито с учениците — ги подготвяме за работата, която предстои. Няколко конкретн

Вчера имах чудесен час по английски с шести клас, посветен на Посланици на мира . Учениците проучваха различни исторически личности, а аз използвах момента, за да ги помоля да създадем заедно критериите, по които определяме, дали някой е качествен инфлуенсър . Те предложиха: Създава положителна промяна Има знания и компетентност в своята област Проявява постоянство Проявява търпение Демонстрира оптимизъм След това всеки ученик избра съвременен инфлуенсър, когото следва, и го

Всеки учебен план е написан с една невъзможна задача:да пасне на всеки ученик, всеки учител, всяко училище, във всякакви обстоятелства. Често от хора, които не са били в класна стая от много дълго време. И да — това е ценен ориентир . Той показва какви знания и умения децата трябва да развият през годината. Но ориентирът не е карта. И със сигурност не е твоята класна стая. Ти си този, който вижда децата всеки ден . Ти знаеш как мислят, от какво се страхуват, какво събужда люб

Вече знаем, че учениците учат най-добре, когато се чувстват подкрепени, предизвикани и свързани. Един от най-силните начини това да се случи е добре организираната работа в групи. Зоната на най-близко развитие, накратко Зоната на най-близко развитие (Виготски), е пространството между това, което едно дете може да направи самостоятелно, и това, което може да направи с малко подкрепа. Когато планираме с тази идея, груповата работа става естествен път: учениците си помагат да пр

Днес опитах да обясня на една канадска оценителка каква е разликата между българското и западното образование. Разказах ѝ как нашата литература винаги започва с въпроса „Какво иска да каже авторът?“ — въпрос, който поставя децата в позицията на малка, несигурна публика. На запад питат „Коя е твоята публика?“ и детето е на сцената, със свой глас и своя перспектива. И в двете системи се учат същите литературни средства, но целта е различна. Едната система учи децата да отгатват