Ако математиката ни е на толкова високо ниво, защо наши ученици почти не се виждат в най-добрите университети в света?

Виждам го всеки ден. Постоянно вдигаме нивото. По-сложни задачи. По-дълги задачи. Повече стъпки, повече капани, повече места за грешка.
Наричаме това „висок стандарт“.
И всичко това е под натиска на НВО.
Което измерва. Класира. Подрежда. Решава...
Кой къде ще учи. Кой „става“, кой — не.
Обаче...
Ако математиката ни е толкова взискателна, защо толкова малко ученици от нашата система стигат до най-добрите университети в света?
Университети като MIT, Harvard University или University of Oxford избират от най-силните ученици в света. И въпреки това, учениците от програми като IB се появяват в списъците им най-често. Не защото са повече, а защото се справят по-добре. И това не е случайно. Програми като IB или A-levels не са изградени около „по-трудно съдържание“.
Те са изградени около различен тип доказателство.
От учениците се очаква да:
изграждат аргументи
пишат задълбочен анализ
изследват непознати проблеми
обосновават решения
А ние?
Ние изискваме:
да следват процедура без грешка
да оцелеят в дълга задача под напрежение
да намерят единствения верен отговор
Тук е разминаването.
Ние увеличаваме сложността - Те увеличават мисленето.
Ние награждаваме верния отговор - Те награждават разсъждението.
Ние тренираме за изпити - Те тренират за несигурност.
И всичко това отново се връща към НВО, което не измерва мислене, а оцеляване.
И после идва 12. клас. И част от тези деца вече не искат да видят математика. Не защото не могат, а защото много рано са спрели да я харесват.
Освен ако не са имали късмет.
Да попаднат на място, където математиката има смисъл. Където не е само задача, а идея. Проблемът не е в учениците. Проблемът е, че системата създава различен тип ученик.
За какво всъщност подготвяме тези деца?
Защото в момента ги подготвяме да издържат. Не да мислят.
Автор: Радостина Данчева
Специалист по разработване на учебни програми, обучител на учители и създател на Идея Бокс.
Научи повече за моя професионален път →



Коментари