Дизайн на урока

Всички искаме децата да успяват. Затова помагаме... Обясняваме, показваме, опростяваме, насърчаваме, адаптираме, намесваме се... Но замисляли ли сте се дали начинът, по който предлагаме помощ, понякога не кара децата да се чувстват по-малко способни? Не защото помощта е погрешна. Не защото нямат нужда от нея, а защото сме го направили толкова очевидно, че имат нужда от чужда помощ, за да успеят. Представете си дете, което си приготвя раницата. Прави го само, но му отнема цяла

Може би най-просто казано – да имаш ясна цел какво искаш да научат, но да не изискваш всички да стигнат до нея по един и същи начин и да произведат един и същи резултат. Вчера, докато работех с учителите от British School of Plovdiv, снимах тези постери. Те са резултатът от две седмици работа на деца на 9–10 години. За повечето английският е втори, а за някои – трети език. Учат на английски от около 3–4 години. Задачата е да създадат биография. За да го направят, трябва да че

Защо първата учебна седмица поставя основите на ученето, взаимоотношенията и културата в класната стая.

Защо диференциацията често се разбира погрешно и какво представлява в действителност

Какво остава важно след приключването на оценяването.

Защо първият въпрос след ваканцията определя посоката на ученето.

Каква остава ролята на учителя в ерата на изкуствения интелект.

Как да изградим смислени дискусии вместо шумни разговори.

Защо активността сама по себе си не води до учене.

Практически идеи за диференциране без излишно усложняване.

Разговор за влиянието, избора и критичното мислене.

Какво всъщност развива съвместната работа между учениците.