Какво означава да преподаваш ЗА децата, а не НА децата?

Може би най-просто казано – да имаш ясна цел какво искаш да научат, но да не изискваш всички да стигнат до нея по един и същи начин и да произведат един и същи резултат.

Вчера, докато работех с учителите от British School of Plovdiv, снимах тези постери. Те са резултатът от две седмици работа на деца на 9–10 години. За повечето английският е втори, а за някои – трети език. Учат на английски от около 3–4 години.

Задачата е да създадат биография. За да го направят, трябва да четат с разбиране и да намират необходимата информация, да подбират важното, да използват минало, сегашно, сегашно продължително и бъдеще време, да работят с източници и да организират информацията в собствен текст.

И това не е „специален проект“ или изключение от обичайното преподаване. Така се преподава. Необходимите знания и умения не изчезват, напротив – те се преподават целенасочено. Но са прегърнати от тема и краен продукт, които вълнуват децата и им дават причина да използват наученото. Целите са общи, но изборът е техен. Едно дете пише за Billie Eilish. Друго – за Messi. Друго – за Christian Pulisic. Друго – за Chloe Kim.

Не преразказват един и същ пример, не попълват един и същ текст по модел. Използват това, което учат, за да създадат нещо свое за човек, който на тях им е интересен. И резултатите, естествено, са различни. Дори без да четете английски, това се вижда от снимките. Работите не са на едно ниво. И не е необходимо да бъдат.

НО всички деца, които бяха готови да споделят работата си, бяха страшно горди с нея.

Споделям този пример и заради един разговор, който водим много по-често в българското училище – за децата, които постъпват в първи клас без достатъчно развит български език. Контекстът, разбира се, не е същият. Но тези деца показват нещо важно:

Езиковото ниво, с което едно дете влиза в училище, е начална точка.

Не таван.

След 3–4 години един език вече може да бъде не просто нещо, което детето „учи“, а инструмент, с който чете, проучва, избира, организира информация и създава.За мен точно това е разликата.Не просто да преподаваш нещо НА децата.А да проектираш ученето ЗА децата.