Когато дискусията се превърне в хаос…
- Radostina Dancheva
- преди 2 дни
- време за четене: 2 мин.
Актуализирано: преди 17 минути
...говорят едни и същи деца, темата се размива, половината клас мълчи, разговорът губи фокус...
Проблемът не е в дискусията. Проблемът е в липсата на рамка.
Дискусията не е хаос. Но не е и спонтанна магия. Тя е планирана среда, в която мисленето става видимо.
Често възприемаме дискусията като нещо допълнително. Ангажиращо начало. Преговор. Като пауза между „истинската работа“. Като нещо, което отнема време.
А всъщност именно там се случва разбирането.
Когато децата обясняват, спорят, аргументират и задават въпроси, те:
подреждат мислите си
проверяват идеите си
чуват различни гледни точки
променят и уточняват собственото си разбиране
Смисълът се изгражда чрез езика. Както казва Виготски:
„Мисълта не се изразява чрез думите; тя се осъществява в тях.“
Когато учениците говорят, те не просто комуникират. Те мислят.
Но защо дискусията често не работи?
Защото без структура:
говорят едни и същи деца
темата се размива
част от класа се „скрива“
разговорът губи фокус
Проблемът не е в дискусията. Проблемът е в липсата на рамка.
1. Проблем: Не всички участват
Част от учениците мълчат не защото нямат мнение,а защото:
не са сигурни как да го формулират
страхуват се да сгрешат
не искат да прекъсват
не могат да се „вмъкнат“ в разговора
Решение: Езикова подкрепа
Когато дадем готови изрази като:
„Съгласен съм, защото…“
„Мисля различно, защото…“
„Можеш ли да поясниш…?“
Ние не улесняваме мисленето – ние го правим възможно.
Децата започват да участват, защото знаят как.
2. Проблем: Някои доминират
Винаги има по-уверени ученици.Ако няма рамка, те естествено заемат повече пространство.
Решение: Видима структура на участие
Бобчетата или камъчетата за говорене работят изненадващо добре. Всеки ученик получава 2–3. Когато говори – „плаща“ едно. Когато ги изчерпи – слуша. Това не е наказание. Това е регулация на пространството. Тихите ученици получават шанс, а гласовитите се учат да слушат.
3. Проблем: Разговорът се размива
Когато въпросът е твърде общ – „Какво мислите?“ - отговорите стават повърхностни.
Решение: Въпроси
Дискусията има нужда от фокус.
Вместо: – „Какво мислите?“
Попитайте: – Кое е най-важното тук и защо?; – Какво доказателство имаме?; – Кой би възразил и как?
Качеството на въпроса определя качеството на разговора.
4. Проблем: Част от класа остава пасивен
Дори когато няколко ученици говорят добре,останалите могат да „изчакват“.
Решение: Помисли – удвои – обобщи
Преди общата дискусия:
Всеки мисли сам.
Обсъжда с партньор.
След това, се събират 2 вдойки, за да обобщят и споделят пред класа.
Така всеки вече е формулирал идея.Никой не започва „от нула“.
Какво всъщност правим, когато структурираме дискусията?
Ние не контролираме разговора, а създаваме условия за мислене.
Когато учениците говорят аргументирано, те не просто участват, те изграждат разбиране.
Коментари