Започни с въпрос, завърши с яснота

Целта на улока е повече от едно изречение в началото на часа. Когато я формулираме като въпрос, а не като твърдение, се случва нещо важно: учениците не стават любопитни.

„Можем ли да обясним…?“

„Как разбираме…?“

„Какво ще стане, ако…?“

Въпросът кани към мислене. Твърдението е просто още една инструкция в дългия списък, който децата чуват всеки ден.

Когато добавим и ясен план на урока — споделен открито с учениците — ги подготвяме за работата, която предстои. Няколко конкретни стъпки с активни глаголи показват какво ще правят, а не само какво ще „покрием“. Те се чувстват готови. Знаят накъде отиват. Разбират как ще се развива ученето.

И след това идва частта, която често пропускаме.

Чакаме.

Чакаме тетрадките да бъдат проверени.

Чакаме контролното.

Чакаме срочния тест.

(Да не дава... дават Образоватените богове — понякога чакаме чак до края на годината.) И едва тогава разбираме, че някое понятие или разбиране не се е развило както трябва.

Но не е нужно да е така.

Ако отделим само няколко минути в края на часа — за бърза проверка дали учениците действително са постигнали целта — всичко се променя. Можем да коригираме, да върнем назад, да надградим. Можем да планираме следващия урок според реалните нужди на учениците, а не просто да учим „следващия урок“ от учебника.

Въпросната цел започва ученето с любопитство.Споделеният план на урока води учениците през пътя.Смислената финална проверка гарантира, че изграждаме разбиране, а не просто приключваме съдържание.

Така преподаваме напред — като знаем къде точно в процесе са учениците ни.